Фаровете по северното българско Черноморие

След като ни представи фаровете на Варна, Бела Бенова отново ни гостува с вълшебен разказ за пътеводните светлини по Черноморието…

Фаровете на северното българско Черноморие

текст и фотографии: Бела Бенова

Фарът на Шабла през елемент от артистичната инсталация до него

Фарът на Шабла през елемент от артистичната инсталация до него © Бела Бенова май 2019

Велосипедното ми пътешествие по пътя на пулсиращата светлина през 2007 г., ме срещна съвсем отблизо и много вълнуващо с красотата на северното ни Черноморие – не само природната, но и тази на фаровете. Струва си човек да посети местата и да се полюбува на гледката, там където навигационните светлини са достъпни, дори и само за снимка отдалеч.

В България всички същински фарове, както и няколко други навигационни светлини, са на територията на военни обекти с ограничен достъп. За да мога по време на пътешествието да направя посещенията и снимките на фаровете, ми бе необходимо специално разрешение от Генералния Щаб на Министерство на Отбраната. Този режим не е в сила за пристанищните автоматични навигационни светлини, както и за повечето от несветещите навигационни знаци, които всеки може да види от близо.

Поддръжката на самите съоръжения се осъществява от Министерство на отбраната, като крайбрежието е разделено на две – командването на Военноморските сили във Варна отговаря за всички обекти на север от град Бяла, а на юг – юрисдикцията е на Бургас.

Шабла
Фарът на нос Шабла

Фарът на нос Шабла © Бела Бенова Август 2007

Колкото и да съм привързана към фаровете на родната Варна, най-вълнуващо от цялото ми пътешествие, бе посещението на фар Шабла. Смята се, че той е граден по подобие на Александрийския фар, защото представлява внушителна осемстенна кула, уникална не само за българското, но и за цялото Черноморие, датирана към 1856 г. Докато следвах дежурния фаропазач по старото вито стълбище, научих, че сградата е пострадала сериозно от земетресението през 1901 г. и затова се е наложило да бъде специално укрепена. От 30-те години на миналия век датира характерният облик на този фар – цялата фасада е притегната в стоманени обръчи и боядисана на червено-бели райета.

В кулата на фар Шабла

В кулата на фар Шабла © Бела Бенова Август 2007

Кулата на фара е уникален архитектурен паметник – градежът е само от камък и хоросан. Забележителната му устойчивост се дължи на арките с прецизно изработени ключови камъни. Убедих се в това, докато се качваме нагоре към лантерната – макар и вековна, конструкцията излъчва достолепната сигурност и стабилност на катедрален храм. Шабленският фар е построен по времето, когато начело на Османската империя е бил султан Абдул Меджид и неговата тугра (монограм) и до днес е видима на зида на кулата. Отвън, в една от стените на сградата, е взидана плоча, зад която преди десетилетие е било скрито послание към идните поколения, което трябва да се отвори през 2056 г. Каква ли е вероятността един ден да узная какво пише там?!

Нос Калиакра
Фарът на нос Калиакра

Фарът на нос Калиакра © Бела Бенова Август 2007

Докато Черно море е било вътрешно за Османската империя, част от която са били българските земи, тя не полага особени усилия за навигационното оборудване на бреговете му. Нещата се променят, когато Русия получава правото на свободно корабоплаване в Черно море и крайбрежието му придобива сериозно политическо значение. Тотален разгром понасят турските войски при нос Калиакра, където укреплението е било от важно стратегическо значение. На това място от обиколката ми по фаровете, най-интересно в наши дни е съжителството на туристическата забележителност, каквато е крепостта Калиакра, с обекта от стратегическо значение – военното поделение на носа. С дежурният фаропазач се изкачихме по витата стълба на фара, строен след катастрофалното земетресение от 1901 г., станало причина за срутването на първото съоръжение, издигнато в 1866 г. Научих, че при градежа на настоящия фар са използвани дялани камъни от стените на предшественика му. За съжаление, поради надморската височина на носа, гледка от морето към този фар има само от голямо разстояние, а по суша достъпът е ограничен от оградите на военното поделение.

Каварна
Старият фар на вълнолома в Каварна и Чиракмана

Старият фар на вълнолома в Каварна и Чиракмана © Бела Бенова Август 2007

Следващата навигационна светлина е в Каварна. Преминаването ми оттам по време на пътешествието, ме срещна с известната като „летящата чиния” кула, поставена през 1987 г. на мястото на предходната решетъчеста конструкция и за жалост заменена през септември 2018 г., от далеч по-безлично на външен вид съоръжение.

Новият фар на вълнолома в Каварна и Чиракмана

Новият фар на вълнолома в Каварна и Чиракмана © Бела Бенова Април 2019

Балчик
Навигационна светлина на вълнолома в Балчик

Навигационна светлина на вълнолома в Балчик © Бела Бенова Август 2007

В Балчик има две навигационни светлини – тази на яхт-клуба, поставена през 1999 г. и основната – на вълнолома, датираща от 1991 г. Настоящата конструкция е трето поред съоръжение, заменило първоначалния еклипсов румънски фар от 1936 г. (до 1940 г. градът е румънска територия) и последвалия го през 1949 г. български фар с ажурна метална констукция.

Навигационна светлина на яхт-клуба в Балчик

Навигационна светлина на яхт-клуба в Балчик © Бела Бенова Август 2007

Кранево

Фарът на Кранево (нос Екрене), беше единственият същински фар, изграден изцяло по времето на социализма, като това ясно се разпознаваше в облика на сградата. Той бе и съоръжението с най-голяма надморска височина на „огъня” – близо 95 метра. Строителството му е започнало през 1959 г., а през 1961 г. започва да излъчва с бяла проблясваща светлина. Известен е трагикомичен случай с български кораб, превозващ от Одеса многобройни високопоставени морски лица, който при завръщането си към Варна е рискувал да се вреже в брега някъде около днешния курорт Златни Пясъци, защото никой на борда не е бил информиран за „светването” на тази нова навигационна светлина.

Фарът на Кранево (нос Екрене)

Фарът на Кранево (нос Екрене) © Бела Бенова Август 2007

Когато се пуска нова навигационна светлина или се извежда от експлоатация някоя от действащите, предварително се изпраща съобщение за това в службите, занимаващи се с актуализирането на лоциите. Впоследствие, разбира се, най-важно е информацията да стигне до мореплавателите. В България в момента с тези въпроси се занимава службата Морска Администрация.

Построен на територията на силно активно свлачище, още през 1970 г. фарът е прорязан от сериозна пукнатина. Постоянната активност на земните пластове налага спирането му от експлоатация през 2005 г. След спирането на фара, за щастие оптиката е съхранена в едно от поделенията на ВМС, а във Военноморския музей днес се пази последната от специалните му лампи. Предвид състоянието на сградата през лятото на 2007 г., моето посещение на това съоръжение, освен в известна степен рисковано, бе най-вече много тъжно. А понастоящем съм щастлива, че все пак успях да видя фар Екрене и да се кача в кулата му, защото през октомври 2012 г., поредното активизиране на свлачището погълна изоставената и вече порутена сграда. Водолази твърдят, че по дъното все още могат да се намерят следи от някогашния фар на Кранево.

Река Камчия
Навигационна светлина Камчия

Навигационна светлина Камчия © Бела Бенова Август 2007

Навигационната светлина на Камчия, поставена върху ажурна конструкция, е светела от 1932 до 2000 г., с пауза от 1948 до 1952 г. поради липса на фаропазач. За съжаление в последните години, избуяването на растителността около този знак все повече намалява и ролята му на дневен навигационен ориентир, в полза на новопостроената в близост радиолокационна станция на Гранична полиция.

Нос Св. Атанас
Фарът на нос Свети Атанас

Фарът на нос Свети Атанас © Бела Бенова Август 2007

Фарът на нос Св. Атанас е пуснат в експлоатация през 1932 г. и свети до 2004 г. Каменната кула е еднотипна с тези в Несебър и на Маслен нос, строени по същото време. Откакто фарът не свети, оптиката се съхранява в музея в град Бяла. След откриването в последните години на древни артефакти в района, кулата не е вече на територията на военно поделение и се превръща също в туристическа атракция в зоната на археологическите разкопки.

По-малки навигационни светлини по северното българско Черноморие

Имитации на фарове има на Златни Пясъци, като част от сградата на ресторант на Кабакум, както и в един от големите голф-курорти, кръстен нарочно по името на такова съоръжение.

Навигационните светлини, обслужващи единствено местните малки плавателни съдове, рибарите наричат на жаргон „мигалки”. Такива съоръжения, представляващи метален стълб със светеща фарова глава, са поставени на кейовете на Златни Пясъци, Кабакум и град Бяла.

В материалите на Милан Асадуров, които бяха пътеводна светлина на моето вело-пътешествие, има още много историческа, архитектурна и любопитна информация, както и интересни снимки. Повечето навигационни светлини на северното Черноморие могат да се видят отблизо и заснемат, а фар Шабла може да бъде разгледан и отвътре на ежегодно провеждания Ден на отворените врати около датата 18 август – международния ден на морските фарове.

Разгледай всички статии на Бела от поредицата за българските фарове тук >>