Продажбата на Varna City Card е временно преустановена поради COVID-19.
Открий фаровете на Южното Българско Черноморие

Дойде време за заключителната част от увлекателните разкази на Бела Бенова за фаровете по родното Черноморие. За финал се отправяме на разходка на юг, където се крият няколко очарователни фара…

Фаровете по Южния Български Черноморски Бряг

текст и снимки: Бела Бенова

Двата центъра, отговарящи за навигационното ограждане на България са Варна и Бургас. Всички навигационни светлини южно от нос Свети Атанас до границата при Резовска река, включително тези на островите, са под юрисдикцията на Бургас. Голяма част от фаровите кули са позиционирани на вълнолом или друго достъпно за разходка и заснемане отблизо място. Както и по северното Черноморие, изключение правят фаровете, които се намират на територията на действащи военни поделения и са обслужвани и обитавани.

Нос Емине
Фарът на нос Емине © Бела Бенова, Август 2007

Фарът на нос Емине © Бела Бенова, Август 2007

Един от най-труднодостъпните български фарове е този на нос Емине. Това се дължи предимно на релефа – в тази най-източна точка на България, Стара планина среща морето в стръмни скални откоси и сипеи. Може би именно заради неозаптената красота на природата и трудния път дотам, това е любимото ми място от цялото велосипедно пътешествие по пътя на пулсиращата светлина. Фарът на нос Емине е трудно досегаем и за фотообективите, защото огражденията на военната зона стигат досами стръмните скатове на планината и заобикалянето им може да направи приближаването изключително опасно, особено при силните поривисти ветрове, с които мястото е известно. На територията на поделението се намира една от метеорологичните станции на БАН. За фаропазачите съжителството с дежурния метеоролог е добре дошло – в компания и най-тежкото време се понася по-ведро. Фарът на нос Емине е един от най-старите в България – пуснат е в експлоатация на 15 декември 1880 г., а през шейсетте години на миналия век е електрифициран и са построени допълнителните жилищни помещения. Дежурният фаропазач споделя, че често ги посещават журналисти, заинтригувани от битието им, както и фотографи и филмови творци, заради внушителния пейзаж, ефектно съчетаващ природата и фара.

Несебър
Навигационна светлина на кея в Несебер © Бела Бенова, Август 2007

Навигационна светлина на кея в Несебър © Бела Бенова, Август 2007

При посещението ми в Несебър ме впечатли контрастът между двете фарови съоръжения – някогашният фар, романтично вписващ се в архитектурния облик на археологичните паметници и безличната метална конструкция на действащата навигационна светлина. Старата кула, идентична с тези на нос Свети Атанас и Маслен нос, е изградена от дялан камък и светва за първи път през 1932 г. Построяването на вълнолома през 1954 г. прави това навигационно съоръжение нефункционално, като и до сега, за съжаление, кулата е занемарена и изоставена. Издигнатата тогава, активна и досега навигационна светлина, е семпла решетъчеста конструкция, преместена на настоящото си местоположение след удължаването на вълнолома през 1978 г. В наши дни двете съоръжения са достъпни за разглеждане и заснемане отблизо.

Старата фарова кула на Несебер © Бела Бенова, Август 2007

Старата фарова кула на Несебер © Бела Бенова, Август 2007

Разбира се, псевдо-фарове има както по северното, така и по южното ни Черноморие, тъй като тези фасадни решения привличат туристите. Висока четвъртита конструкция в синьо и бяло, с обособено фенерно отделение и подвеждащи светлини, допълва архитектурния ансамбъл на голям хотелски комплекс в Ахелой.

Созопол
Навигационна светлина Созопол („мигалката”) © Бела Бенова, Септември 2007

Навигационна светлина Созопол („мигалката”) © Бела Бенова, Септември 2007

При посещението ми в Созопол през 2007 г., зелената и червената входни навигационни светлини ме посрещнаха изоставени и в занемарен вид. Двете бетонни кули, строени модернистично през седемдесетте години на миналия век, приличаха повече на отломки от индустриален пейзаж, отколкото на фарове. Понастоящем, след осъвременяването и разширяването на марината, за да обслужва нарастващия брой яхти, двете входни светлини са станали „по-фотогенични” – боядисани и поддържани, достъпни за разходка, гордо се белеят сред десетките мачти в яхтеното пристанище.

Входна навигационна светлина Созопол © Бела Бенова, Септември 2007

Входна навигационна светлина Созопол © Бела Бенова, Септември 2007

Третата навигационна светлина в пристанището на Созопол е известна като „мигалката”. Фаровият автомат с часовников механизъм е поставен още през 1932 г. на построената тогава четвъртита зидана кула с метална надстройка, издигната върху каменен блок в морето на 2 кабелта от пристанището. В наши дни вълнолом свързва този фар с брега, а оптиката, поставена през 1973 г., функционира и досега.

Маслен нос
Фар Маслен Нос © Бела Бенова, Септември 2007

Фар Маслен Нос © Бела Бенова, Септември 2007

При посещението си на фара на Маслен нос имах възможност да видя и базата на Института по океанология към БАН с красивия плаж, затрупан с дебела поне метър покривка от миди. Определено си заслужава и гледката към скалите, пръснати из кристалната вода в залива. В района има голям брой интересни обекти за разглеждане под вода – потънали кораби с разпилените им товари, останки от крепостни стени, оръдия, много котви и други по-дребни „съкровища”.

Първите сведения за наличие на навигационна светлина на Маслен нос са от втората половина на 19 век. През 1930 г. е построен фарът, който работи и до днес – бяла кръгла каменна кула, на която е монтирана оптиката. През 1937 г. до фара е издигната четириъгълна каменна постройка, върху която е поставена бронзова камбана, изпълняваща функциите на присъстващия на други места наутофон – да предупреждава със звуков сигнал при лоша видимост или повреда на фара.

Приморско
Фар на вълнолома – Приморско © Бела Бенова, Септември 2007

Фар на вълнолома – Приморско © Бела Бенова, Септември 2007

Фарът на вълнолома в Приморско е достъпен за разходка и заснемане. Пуснат е в експлоатация на 13 април 1945 г., а при електрифицирането му през 1958 г., е добавен още един постамент, за да се увеличи височината на огъня. Навигационна светлина, обслужваща местното корабоплаване, има и на кея на резиденция „Перла”, северно от Приморско.

Царево
Фар на вълнолома – Царево © Бела Бенова, Септември 2007

Фар на вълнолома – Царево © Бела Бенова, Септември 2007

Фарът в края на вълнолома в Царево, който посетих и заснех през 2007 г. представляваше бяла цилиндрична каменна кула с решетъчеста надстройка, Съоръжението, пуснато в експлоатация на 1 ноември 1936 г., бе разрушено и срутено в морето при силна буря през февруари 2012 г. Същата съдба сполетя и съседната навигационна светлина, изградена през 1929 г. на скалите срещу „Пиратската” църква на нос Кастро в квартал Василико.

Статуята, заменила стария фар на вълнолома – Царево © Бела Бенова, Март 2019

Статуята, заменила стария фар на вълнолома – Царево © Бела Бенова, Март 2019

След дълги дискусии през двете години липса на навигационна светлина, на 26 юли 2014 бе поставено настоящото съоръжение в края на вълнолома. Това е бронзова адаптация на кариатидна женска фигура, находка от Свещарската тракийска могила. Още преди създаването й, проектът на статуята предизвика остра полемика заради своята достоверност, пристойност, цена и ефективност като навигационно съоръжение. Нова навигационна светлина е изградена и пусната в експлоатация и на скалите при нос Кастро.

Навигационна светлина на покрива на сградата на „Софстрой” – Царево © Бела Бенова, Септември 2007

Навигационна светлина на покрива на сградата на „Софстрой” – Царево © Бела Бенова, Септември 2007

Най-голямата ми изненада по време на пътешествието по фаровете през 2007 г., беше да открия навигационно съоръжение на покрива на съвсем обикновена жилищна сграда, при това не на брега, а във вътрешността на града. Това бе един стар, западнал блок, строен през 70-те години – ведомствен почивен дом на някогашното предприятие „Софстрой”. На грубо скеле от няколко заварени винкела, без никаква подпора или предпазваща конструкция, стои фаровата глава. Напълно автоматичната навигационна светлина е поставена през 80-те години и е от значение само за местното корабоплаване.

Ахтопол
Фарът на Ахтопол © Бела Бенова, Септември 2007

Фарът на Ахтопол © Бела Бенова, Септември 2007

Най-южният български фар, а със сигурност и най-фотографираният, е този на Ахтопол. Местоположението му върху скалите в края на вълнолома го прави недостъпен при вълнение, но пък изключително интересен за заснемане, когато прибоят го облива с бяла пяна в ярките слънчеви лъчи или под ниското буреносно небе. Фаровият автомат е влязъл в експлоатация на 25 юли 1932 година. Четири години по-късно се наложило да се увеличи височината, от която се излъчва светлината, понеже зимно време, когато вълните обливали оптиката, тя се покривала с лед и светлината не се виждала.

С навлизането на съвременните технологии, част от навигационните светлини по нашето Черноморие са изведени от експлоатация, като често това води и до физическото им разрушаване. Възможно е същата съдба да сполети и много от все още работещите. Големите фарове и занапред вероятно ще са извън тази заплаха, но тях ги грози физическо унищожение, ако не им се гарантират ремонт и поддръжка като на археологически паметници. В много държави стопанисването на светлинните знаци се извършва от частни лица, които събират фарова такса от корабите и така издържат съоръжението. На други места държавата субсидира цялостното си навигационно ограждане, а в някои страни има и програми за опазване на фаровете като част от културното наследство.

Пътешествието ми по всички навигационните светлини на нашето Черноморие ме вдъхнови не само за подобни обиколки и в други държави, каквито оттогава правя ежегодно, но най-вече за популяризиране на българските фарове сред любителите на морето, историята, архитектурата, пътуванията. Вече повече от десетилетие се старая чрез медиите, с пътеписа и изложбите си, да достигна и до широката публика, за да може повече хора да опознаят фаровете и да почувстват вълнението от съприкосновението с вечния символ – пътеводната светлина!

Срещни се с още фарове българското Черноморие с останалите разкази на Бела Бенова >>